Страхът е естествено човешко състояние. Страх ни е да учим, да работим, да говорим с другите, да бъдем себе си, да искаме това, което желаем- страх ни е да живеем. Но в какво се състои смисълът на страха ? Нима неговата цел не е именно да предпазва живота ни ?

Именно това е предназначението на страха или поне на този, който природата е заложила в нас, но за жалост ние сме успели с цената на много упоритост и усилия да си изградим наши си "патентовани" страхове, които могат да варират в много широки граници- от страх от обвързване или дори общуване, до страх от самотата или от бъдещето...

Но защо бихме направили подобно нещо ?

Колкото и мазохистично и садистично да звучат и изглеждат страховете ни, ние се предпазваме благодарение на тях. Предпазваме се от миналото... Но миналото е в миналото и не може да ни навреди по никакъв начин или поне не без наше позволение. Тук се крие и парадокса- предпазваме се чрез нещо, което ни вреди и ни причинява болка, от нещо, което вече не съществува и няма реална сила. И колкото и абсурдно да звучи, пак сме способни да открием смисъл и логика в това, и да го оправдаем. Това е бягство от реалността и истината...

Това бягство, както и бягството от каквото и да е, ограбва. Прави ни нищожни или поне ни кара да се чувстваме такива. Защото колкото и бързо и надалеч да бягаме, колкото и да се стараем да се скрием в крепостта на страховете си, ние никога няма да успеем да се измъкнем от тях. Те винаги ще ни застигат и ще за по-силни и по-жестоки от преди, докато един ден не ни превърнат в свои затворници. И това обезателно ще се случи рано или късно, докато не съберем сили и не се изправим лице в лице с тях. Защото само ние сме способни да ги победим, та нали те са наше творение, гледали сме ги и сме ги пазели толкова много време.

Битката ще бъде тежка... Ще бъде продължителна и ще трябва да направим много жертви, защото това ще е битка срещу нас самите. Целта ще е да убиеш част от себе си. Тази частичка от теб, която ти е служила за прикритие години наред, която се е вклинила в теб толкова дълбоко, че я усещаш с всяка своя фибра, всеки мускул и клетка. Дори си мислиш, че не би могъл да живееш без нея.

Истината е съвсем различна... Именно, когато убиеш тази част от теб започваш живееш. Тя те е обвила както плацентата ембриона и ти дава необходимото да съществуваш, но не и да живееш. За това я разкъсай, направи я на милиони парченца без дори да се замисляш. Режи частите от нея със същата ярост и сила, с която до сега си бягал и си се крил. Да, ще бъде трудно, продължително, дори може и да боли, но резултата ще си струва. Ще е нужно да впрегнеш всичките си психически и физически сили, защото това ще е борба на живот и смърт- твоята!

Хубавото е, че имаш ценен и много силен съюзник... Може да не знаеш за неговото съществуване или да се съмняваш, но той е там. Той е вроден и заложен в теб, усетил си го още с първата си глътка въздух- смелостта.

Смелостта е способна да те накара да направиш чудеса. Да, истински чудеса. Дори неща, които си считал за принципно НЕВЪЗМОЖНИ. С нейна помощ можеш да нарушиш дори и законите на физиката! Разбира се в известни граници... Да, тази огромна сила се крие в нас, във всяко едно човешко същество на Земята, дори и в някои животински видове. Но тя се проявява само в определени моменти. Природата я е създала отново, за да ни предпази в моменти, в които страхът не успее да предпази тялото ни, тя да направи последния напън, като помита всичко по пътя си. А първото нещо, което убива е страхът... Справя се с него за секунди, дори за части от секундата. Но природата е решила смелостта да се проявява само в определени ситуации, колкот тъжно...

Но нима не беше същото и със страха?

Не беше ли и той чисто и просто механизъм за предпазване на нашето съществуване?

Да, точно така, но ние сме успели да го приспособим и да го използваме и по друго предназначение, "опитомили" сме го... В такъв случай не бихме ли могли да направим същото и със смелостта?

Бихме могли да я подчиним и да я използваме всеки път, когато се нуждаем от нея. Както правим със страха... И всичко тук е толкова лесно, просто трябва да повярваме, че тази сила е в нас самите. Не някъде другаде, а именно  в нас. Трябва да повярваме в силите и възможностите си- в себе си.